Фланците са сравнително прости механични съединители, които се използват успешно за тръбопроводи под високо налягане. Те са добре познати, надеждни, рентабилни и лесно достъпни от широк кръг доставчици. Освен това, товароносимостта на фланците е значителна в сравнение с други механични съединители. Това е важна характеристика за системи, които са подложени на „ходене“ на тръбите или странично огъване от промени в температурата и налягането (напр. дълбоководни тръбопроводи). Фланците могат да бъдат проектирани да отговарят на широк спектър от изисквания за приложение, като например устойчивост на високи температури и корозия.

Операция

Фланците на тръбите имат равни или плоски повърхности, перпендикулярни на тръбата, към която се закрепват. Две от тези повърхности са механично съединени чрез болтове, яки, лепила или заварки.

Обикновено фланците се закрепват към тръбите чрез заваряване, запояване или резба.

Заваряването свързва материали чрез разтопяване на детайлите и добавяне на пълнителен материал. За здрави, високонапорни връзки на подобни материали, заваряването е най-ефективният метод за фланцово свързване. Повечето тръбни фланци са проектирани да бъдат заварявани към тръби.

Спояването се използва за съединяване на материали чрез разтопяване на добавъчен метал, който се втвърдява и действа като съединител. Този метод не разтопява детайлите и не предизвиква термична деформация, което позволява по-строги допуски и чисти съединения. Може да се използва и за свързване на много различни материали, като метали и метализирана керамика.

Резбата се прилага върху фланци и тръби, за да позволи завинтването на връзките по начин, подобен на гайки или болтове.

Въпреки че методът на закрепване може да бъде отличителна черта, има и други, по-важни съображения при избора на фланец за тръба. Факторите, които индустриалният купувач трябва да вземе предвид първо, са физическите спецификации на фланеца, видът, материалът и характеристиките, най-подходящи за приложението.